Малки тайни за използването на баркодове

Когато стане въпрос за баркодове и тяхното използване, всеки се сеща, че продуктите на българските производители започват с 380 и обикновено знанията свършват дотук.

Какво се крие в Световните стандарти за баркодове? Вижте едно полезно резюме…

При осъществяването на движението на материалните потоци много често е необходимо обособените материални единици да бъдат идентифицирани, че се намират на определено физическо място. Автоматичната идентификация е автоматизирано идентифициране на единици чрез компютърни системи. Нейната същност (без да конкретизираме точно с каква технология се извършва) и връзката ѝ с информационната система е представена на следващата фигура.

използване на barcodes and rfid в логистиката и веригите на доставките

За да бъде приложима идентификацията, е необходимо материалният поток да бъде обособен на отделни единици. Така например, за да се използва идентификация на вода, преди това трябва да съществуват различните единици – например бутилки, стекове, палети. Най-широко разпространените в логистиката, а именно използването на баркодове и радиочестотната идентификация на единици.

 

Защо са необходими стандартите?

Ето един пример с баркодовете. Те са много разпространени и почти всички продукти, които се предлагат в търговските обекти, са маркирани с баркод. Ако потърсим в интернет пространството по ключова дума баркод, се появяват множество препратки, включително към безплатни онлайн генератори. Достъпът до тези приложения е свободен и реално всеки може да избере един от множеството баркод символи, които съществуват, и да създаде свой баркод. Въпросът е какво ще кодира с избрания от него символ.

Ако това е произволно, е съвсем логично в един момент поради липсата на ясни правила за определянето на идентификационните номера, които да се кодират със съответния баркод, да настъпи хаос. В търговските обекти ще се появяват различни продукти с един и същ баркод. Възможно е например дадена доставка да бъде отказана от търговеца още преди да бъде приета с мотива, че вече има налична стока със същата маркировка.

Така се появяват стандартите – Стандартите за автоматична идентификация и обхващане на данни GS1 са доброволни стандарти, които дефинират какви данни и какви носители на данни да се използват за маркиране на единиците на всяко от нивата на опаковане и в зависимост от приложението.

 

От ключ към носител на данни

В действителност баркодът е средство за представяне на определени данни в машинно четим вид. За да се стигне до този момент обаче, е необходимо да се определи какви данни с какъв баркод да бъдат кодирани. На всяка търговска единица или услуга, логистична единица, локация и др. може да бъде определен уникален идентификационен номер, наричан ключ (key), който еднозначно идентифицира маркирания обект и е валиден в цял свят. Това не е баркод, а нещо като уникален цифров код, който впоследствие ще залегне в един или друг или трети баркод, а защо не и RFID таг.

В системата от стандарти особено важна е връзката ключ носител на данни. Тук се поражда въпросът кои са тези ключове и как се формират?

Най-често използваните в практиката идентификационни ключове са:

  • Търговски единици (Global Trade Item Number, GTIN)
  • Логистични единици (Serial Shipping Container Code, SSCC)
  • Локации (Global Location Number, GLN)

Отделно са дефинирани и допълнителни ключове за: проследяване на амбалаж (GRAI – Global Returnable Asset Identifier), проследяване на активи (GIAI – Global Individual Asset Identifier), идентификация на документи (GDTI – Global Document Type Identifier), идентификация на пратки (GSIN – Global Shipment Identification Number) и пр.

 

Едва когато ключовете са дефинирани, се отива на следващата стъпка с генериране на конкретни баркодове!

 

Търговски единици (Global Trade Item Number, GTIN) – Търговската единица може да бъде както отделен артикул, така и стандартно и трайно групирана опаковка от няколко единици. За GTIN при тези единици се използват: GTIN-8, GTIN-12, GTIN-13 и и GTIN-14.

Структурата на идентификационните номера GTIN включва: Фирмен префикс, референтен номер на продукта, както и контролна последна цифра.

За България можем да имаме следния пример: 380ХХХХХ АААА К

В този случай фирменият префикс е 380ХХХХХ и всички продукти на този производител започват с него, така се гарантира уникалност в целия свят. АААА е референтния номер на продукта, който се определя самостоятелно от производителя. 380ХХХХХ може да варира като дължина, колкото е по-къс, толкова АААА ще се увеличи. К е контролната цифра.

Логистични единици (Serial Shipping Container Code, SSCC) – Логистичната единица е самостоятелно обособена единица с по-голям размер, която се формира за нуждите на транспорта и складирането. Пример за такава единица е палетът. За управлението и проследяването на логистичната единица по веригата на доставка в стандартите GS1 e определен идентификатор, който е еднозначен и валиден в цял свят. Идентификаторът се нарича Сериен код на контейнер за транспортиране (Serial Shipping Container Code – SSCC) и е единственият задължителен елемент от стандартния GS1 логистичен етикет. Серийният код SSCC е 18-разряден и има структура, при която се следва логиката на GTIN, а именно: фирмен префикс, сериен номер и контролна цифра.

Локации (Global Location Number, GLN) – Глобалният номер на локация (Global Location Number – GLN) служи за идентификация на фирмата като юридическо лице и/или нейни функционални и физически единици (филиал, отдел, склад, рампа и други). GLN се използва активно в електронния обмен на данни по стандартите на системата GS1 между търговските партньори, като допринася за точната идентификация на различните структурни единици, които участват в търговските взаимоотношения.

Структурата за кодиране на GLN също е 13-разрядна като тази на GTIN-13 и се формира на база фирмения префикс, определен на фирмата от съответната национална организация.

 

Носители на данни (баркодове)

След като е определено съдържанието (основният идентификационен ключ и допълнителните данни), което е необходимо за идентификацията, се преминава към следващата стъпка, а именно избор на носител на данните. Казано по друг начин, това е избор на конкретната технология, която да се използва за записване на тази идентификация в машинно четим вид. В областта на логистиката намират приложение две от най-широко разпространените, а именно баркодовете и RFID. В практиката в нашата страна най-често това са:

  • EAN-8 и EAN-13, които пренасят GTIN-8 и GTIN-13
  • GS1-128, който пренася SSCC и е част от логистичния етикет
  • Има и други баркодове, като: DataBar, ITF-14, DataMatrix, QR и пр., както съществуват и редица специфики за отделните отрасли на икономиката, а защо не и RFID?

пример за изпозлване на EAN-13 с GTIN-13

Пример за GTIN-13 EAN-13:

  • Фирмен префикс: 38000023 (Данните са изведени от публичната системата GEPIR), Как се правят такива справки вижте повече на този линк?
  • Референтен номер: 0411
  • Контролна цифра: 6

 

Надяваме се този кратък материал да е бил полезен. Ако имате някакви въпроси ще се радваме да ви помогнем. Повече за нашите услуги или заявете консултация.

 

По темата са използвани следните източници: Информационни системи и технологии в логистиката (2015), gs1.org, както и gepir.gs1.org

Може също да ви е интересно

Защо управление на инвентара е грешен термин?

В последните години все по-често се среща използването на термина…

Интернет магазин, електронна търговия и логистика

За тайните на успешната електронна търговия и за често пропусканите…

Складови машини – основни видове и характеристики

Складовите машини са важен елемент за всяка складова логистика, затова…